Срещите с писатели на учениците от ЧНГ „Ерих Кестнер“ продължават. Инициативата, в която гимназистите споделят опит за творческото писане, разговарят с авторите за съвременната българска литература и научават за любопитни моменти, съпътстващи творческия процес, предизвиква все по-голям интерес.
Младата поетеса Теодора Тотева е следващата, която ще разговаря с учениците. Срещата ще се проведе във виртуална среда на 17 ноември (сряда), а неин домакин ще бъдат отново младежите от модул „Творческо писане“. В разговора са поканени и всички техни съученици, за които ще бъде интересно да дискутират с авторката актуални въпроси, свързани с литературата и творческия процес.
Със сигурност Теодора Тотева има какво да разкаже на гимназистите, а за да се убедите в това, представяме накратко нейната биография:
Теодора Тотева завършва “Журналистика” в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Учи магистратура „Журналистика, продуцентство и финанси”, ВУЗФ. Работила е в отдел „Култура“ на сп. “Черно и Бяло” и вестник “24 часа”, Нова ТВ, както и като сценарист в Old School Production.
Авторският ѝ дебют започва с разказ, публикуван в сборник от “Курса по творческо писане, проведен от авторите на „Сиела”. Към края на 2014 г. е публикувана първата ѝ книга – „Голи стихове” (“Сиела”, редактор Калин Терзийски). Когато излиза стихосбирката, Теодора прави проект, наречен „Актьори четат поезия”. Кратки видеа, където актьорите Стефан Вълдобрев, Марта Вачкова, Леонид Йовчев, Мая Новоселска и Константин Лунгов четат част от „Голи стихове”.
През 2017 г. нейни стихове са включени в „Зоната. Антология за съвременна българска поезия“ (Scribens, съставител и редактор: Валентин Дишев).
„Преди тишината“ е втората ѝ книга с поезия, която излезе в края на месец май, 2018 г. (Scribens, редактор Валентин Дишев).
Теодора е част от екипа на „Хралупата” (бутик за думи, образи и смисъл), заедно с останалите организира литературни срещи и изложби.
Там, в паметта на душите
Там, в паметта на душите,
не закодираме нищо,
нищо повече от по-малкото,
от невидимото към видимото,
от тесните вени на страха
до широките мисли към светлината;
там, в паметта на душите ни,
стъпала:
надигаш се на тях,
за да стигнеш земята на пръсти.
